Слава Севрюкова

Слава Севрюкова е родена в Нова Загора през 1903 г. Къщичката в която е живяло шестчленното семейство се намирала в края на града, по пътя за Стара Загора, срещу казармите. Самата Слава оценява семейството си като „средна ръна”. В рода на Слава по майчина линия има и други лечителки и ясновидки. Това са баба и, знахарка и билкарка, както и майката на Слава – Мария която също е лечителка и ясновидка. Дарбата многократно увеличена се предава на Слава и на един от тримата и братя. Още като дете на 8-9 години, Слава осъзнава че е надарена с ясновидски способности. На 16 години свързва живота си с белогвардейския емигрант Степан Севрюков. Украинецът от Харков е тежко ранен в крака. От коляното до глезена му зее дълбока незаздравяваща рана. Дълго го лекуват в лазарета на обновените бивши турски казарми, отстоящ на метри от дома на Слава. Шестнадесет годишната девойка, почти дете се грижи безвъзмездно за болните и ранени войници в болницата. Наследствената лечителска дарба и милосърдното и сърце я карат да помага на нуждаещите се от лечение мъже. Впечатлен от грижите и добротата на девойката, украинецът Степан след като оздравява иска Слава за жена. Девойката е останала без баща. Вдовицата сама с четири деца, едвам изхранва челядта си. Тя се съгласява да даде Слава на по-възрастния с 20 години украинец. Тъй като Слава е едва 16 годишна, женихът Степан дава пари на свещеника и го уговаря да подправи брачното свидетелство, като добави няколко години повече на булката. Свещеникът се престарава и добавя 20 години към възрастта на Слава. Така от 16 годишна девойка, Слава „по чудо”, за един ден се превръща в 36 годишна жена. На толкова години е и нейният съпруг Степан. Слава предчувства, че той няма да приеме природните й способности. И крие ясновидските си занимания от ревнивата половинка. Дарбата е и болка. Всички от обкръжението й благоговеят пред нея, а най-близкият нехае. Степан е невъздържан, страшно ревнив. Жена му е красавица с разкошни кестеняви коси. С необикновени заложби. С десетки и стотици почитатели и почитателки. Семейството се мести из страната. Накрая се заселва в столицата в някогашния квартал "Трисули" (индийското значение е "Богиня на дърветата"), разположен в района на днешната "Овча купел", на улица "Георги Ковачев". Там семейството успява да спретне къщица. Стаичка, кухня и антре.

С Дънов се познават, контактуват, обменят полезна информация Учителят я цени - пред него е извисен дух.

Тя подкрепя благородната му мисия, предупреждава го за трудностите. Двамата често се срещат. Слава е посещавана и от последователите на Дънов Боян Боев и Любомир Лулчев, таен съветник на цар Борис III. 9. IХ. 1944. Започват "грандиозни промени". Властта е "взета от народа", поведен от нови "спасители" към "нови хоризонти". За свръхсензориката за кой ли път настават тежки години. Никой не е видял зло от нея. Няма основания за усложнения с властта. От никого не иска пари. Доволни от изумителните проникновения, "гостите" скришом пъхат някое левче под възглавницата й. Слава неведнъж е предупреждавана от тогавашната милиция "да преустанови съмнителната дейност". Но все по-често на воаяж при нея са членове на дипломатически мисии, посланици, консули. Силно впечатлени, след това довеждат съпругите си. Възможно ли е срещите, особено "високопоставените", да бъдат скрити? При визитите на министъра на отбраната армейския генерал Иван Михайлов сгушената къщица е опасана с кордони милиция. Министърът е обезпокоен за здравето си. "Ще ти помогна, ама по-напред да се прекръстиш - усмихва се Слава. - Виждам те, кръстен си..." Червеният генерал отстъпва. След неговите "рандевута" през седемдесетте години на миналия век тя вече може да "гледа" по-спокойно. Министърът тайно се е разпоредил на специалните служби: "Оставете я на мира."

След преврата на 10 ноември най-сетне името й изгрява в родния печат. Дава интервюта. По Националната телевизия се излъчват два научно-популярни филма за доайена на българските феномени. В последната година на земния си път софийската пророчица излиза от сянката на неизвестността. Макар да има завършено четвърто отделение Слава Севрюкова става сътрудничка на Вашингтонския психотроничен център и почетен член на Асоциацията на екстрасенсите на бившия СССР. Тя е обявена за почетен професор в няколко престижни университети и академии (САЩ, СССР, Испания, Индия). Почетен член е на Испанската и Индийската академия на науките. С над четвърт век тя успешно прилага психотроничния метод - алтернатива на съвременното научно изследване. "Слава Севрюкова прониква във всички етажи на Вселената, директно наблюдавайки абсолютната хармония в микросвета - твърди доцент Лозенски. - Космосът за нея е изграден от пет първични материални елемента: "вихри", псиони" (фундаментални, открити от психотроничката, микрочастици - б. а.), "космическа влага", "космическа сол" и "прана". Описвайки техните свойства, тя доказва - масата на псиона е близка до тази на електрона, приет за елементарна частица в съвременната физика." Тези пет елемента са: вечни, несътворени и неунищожаеми; не могат да се преобразуват един в друг; от един вид са, затова Вселената е една; не са носители на съзнание.

Въпреки че тя е по-непозната на хората в сравнение с Баба Ванга, много от изследователите смятат нейните заложби за изключителни и неповторими. Уникалното в нейния случай е, че тя е единствената притежаваща паранормални способности, която се занимава с наука. Прониквайки дълбоко в микросвета със силата на мисълта, Слава може да види структурата на атома. Тя има видения за живот на Луната и развива теории за света на извънземните. Заслуги има и в медико-диагностичната област. При нейния метод на лечение присъствието на пациентите не е задължително. Не са нужни дори предмети, свързани с болните. В много от случаите Слава Севрюкова лекува хора, които са на хиляди километри от нея. Тя прониква във вътрешните им органи, а болката на пациентите изпитва върху собственото си тяло. Екстрасенсът мислено “предписва” на болния лекарство, а след това наблюдава реакцията на неговия организъм. Пророчицата дълги години работи над Библията. Отдало є се да познае мъдростта на почти цялото Свещено писание чрез видения. Като духовен наставник баба Слава се отличава със своята необикновена мъдрост и усет към важното в живота. Хората, които са я посещавали, са възхитени от факта, че без да є задават насочващи въпроси, тя им говори точно за нещата, които ги вълнуват. Всъщност със силата на мисълта, без да изпада в транс, тя прониква във всички области на битието и човешкото съзнание. Баба Слава дарява с безценната си помощ всеки нуждаещ се, който е потърсил помощта є. Въпреки че няма свои деца, тя е причината на лицето на не една майка вместо сълзи да има усмивка. За Царичина все по-често се говори и пише като за легенда. През 1900 г. група военни обсадили дома на Севрюкова. Те я обстрелват с въпроси относно обекта, който копаят до Костинброд. Какво ще открият? Съкровище на цар Самуил? Скелет на непознат сапиенс или нещо непознато на света до сега? Феноменът ги насочва към спиране на Царичинската експедиция. “Не е дошло времето” ¬ само това казва тогава Слава.

Гробница на първото човешко същество,

обитавало земята... Ноевия ковчег. “В мислите ви летящи чинии се мяркат и жертви ще има” ¬ заключава феноменът. Същата година от Царичина излиза на бял свят огромна каменна топка и мраморен ореол с разперени крила над 2 метра. Но се дава наистина предсказаната жертва. При неясни обстоятелства загива Марина Наплатанова, дъщеря на участващия в разкопките проф. Наплатанов. Слава предупреждавала: “Не сме дорасли. Морално не сме готови за предстоящи открития”. За същото неведнъж говори и Баба Ванга. По съвет на двете пророчици генералният щаб реагира светкавично. Запечатан и изолиран е входът на тунела. Мястото сега е недосегаемо. От книгата на Нанев става ясно, там е кодирано космическо послание за еволюция на разума, което доказва, че не сме сами във Вселената. Според Слава Севрюкова рождените година, месец, дата, час и секунда са своеобразен код за мисията, която Висшият разум е определил на всеки от нас. Ето защо чрез своята деятелност човек може да моделира много от събитията в земния си живот, но не може да промени съдбата си. Ние само можем да я направляваме чрез мисли, чувства и дела. Единственото, което променя съдбата, е силната вяра и любовта. В книгата си “Зеница към Вселената” тя изповядва идеята, че след като веднъж ни е имало на Земята, после многократно се връщаме. Прииждаме на ята, съпроводени от най-близките. Целта е чрез нефиксиран брой прераждания да преминем определени изпитания, за да се докажем, да се усъвършенстваме и да израстваме духовно. На въпросите какво представляват душата и духът баба Слава е отговаря, че са изградени от свръхматерия. Затова са почти невидими и много трудно досегаеми. Според думите и смърт не съществува. Връзката с живота никога не прекъсва, а само се променя. Това го усещаме, но само с плъттта си, когато се връщаме там, където вече сме били преди. Слава има опит и в тълкуването на имената. Според нея влияние върху човека оказва не само личното му име, но начинът, по който го наричат другите. Добре е името да е по-дълго, тъй като всеки звук поема силова вибрация от Космоса. Родната пророчица има специфични виждания и за номерологията като носител на сакрална информация. За числата споделя, че тези 1 до 3 са най-значимите, защото 1 е Бог Отец, 2 ¬ Исус Христос, 3 ¬ Света троица. Тя твърди, че

числото 666 не е дяволскои че няма сатанински, нито свети числа. Обръща голямо внимание на числото 7, защото циклите на индивидуалното ни развитие продължават по 7 години, а 700 години траят циклите в развитието на цивилизацията. Ето защо 7 е числото на човека. Феноменът не говори особено за зодиака. Единствено уточнява, че зодиите не са 12, а 13. Пророчицата цени и ониромантията ¬ изкуството за тълкуване на сънищата. Тя твърди, че черният цвят, спохождащ ни на сън, символизира старите духове. В желанието си да разбере какво казват за човека знаците от заобикалящия ни свят освен в занимания с номерология, графология и астрология Слава се впуска и в трудната феноменология. За носителката на свръхспособности цветята и животните са разумни създания. Те комуникират с природните сили. Изпитват чувство на привързаност, разкрива Слава Севрюкова. Цветята са вестоносци на Доброто. Домашните любимци също са полезни, защото първи реагират на тъмните сили в домовете ни. Относно зачатието на живота на Земята и еволюцията Слава има виждане, различно от установеното в науката. Според нея еволюционната теория е изпълнена с неясноти, защото обяснява живота като възникнал едва ли не по “сляпа случайност”. Тя отрича теорията за произхода на човека от маймуните. Първичните ни предходници не са свързани с маймуната. Представата за произлезлия от тях човек е напълно погрешна, казава Слава. Според нея създаването на човечеството тръгва от една комета, която е минава над Земята. Част от опашката є се откъсва и пада в океана. В по-късен етап, вече излезлите от водата същества, са много окосмени. Размножавали са се безполово, чрез делене. Родът на хомосапиенс и разумът на планетата според нея са много по-древни, отколкото научният свят е посмял да допусне и в най-смелите си хипотези. Според феномена светът е много стар, а Вселената е създадена в един върховен миг. Любов и хармония са градежните елементи на необяснимия за нас Космос.

Адам и Ева не са имената на първите хора в света, а обобщени символи на половото разделяне при човека. По-усъвършенствани, голи, на ръст не повече от метър ¬ това е описанието, което пророчицата дава за първите хора - съвършено различни от популярните изображения на първата библейска двойка. Светлина пред България предрича феноменката. България има особено кеополитическо разположение и както е добре известно от историята, трудно се живее в такъв регион. Но според Слава това е много полезно за каляване на душите. През 1900 г. Слава казва, че не по-рано от 2000 г. ще дойде цар Симеон 2, но няма да е цар. “Ще опита нещичко да стори, но няма да успее. Преди това синът му принц Кирил ще се установи в страната като съветник”. Събитията в политиката от последните години доказват, че и това пророчество се сбъдва. Прорицателката изповядва: “Племето ни не ще погине в изпитанията. Знайте, онези, които останат в България и които ще дойдат после, все ще се назовават българи. От племето ни ще излязат умни същества. Но държавата ни ще се срине!” Това предрича Слава Севрюкова още преди 1900 година. “Ще се изредят да я управляват много партии, но нищо няма да постигнат. Напротив - ще я крадат”. “И ще дойде жена, която ще оправи нещата. Това ще стане към 2017-2018 година. България ще се оправи едва тогава”.

Помнете - силната вяра и любовта могат да променят дори съдбата! Знанието носи болка. Мъдра е съдбата ¬ оттласква ни от бряг на бряг, заглаждайки като речни камъни режещите ръбове на нашите несъвършенства. Щастието и нещастието изграждат пътя. Мъдростта е крайната цел. Доброта и любов я осветяват. Празник е деня, в който сме добри! Насилието е силата на слабите. Власт и облага, блясък и слава. Само който не се e докосвал до тях, е наистина чист. Но двойно по-чист е този, който се е докосвал до тях, но не се е омърсил. Много партии ще управляват България, но все ще я крадат. Жена ще оправи страната, но чак през 2018 година. Помнете! Ще удивим човечеството! Големи умове ще излязат от нашето племе. Със световен принос в много области нa човешкото знание е наука, философия, изкуство. Тогава страната ни ще е повече от Швейцария. Българското племе никога не ще бъде заличено от лицето на земята. Други народи ще изчезнат, ние ¬ не. Никога! Родината ни ще се превърне в райска градина. Тези, които я напускат, един ден горчиво ще съжаляват. Човешкият род няма да бъде изтрит от лицето на земята. Виждам унищожения. Неузнаваеми промени. Обновеното човечество ще се лиши от една нелепа и страшна своя съставка ¬ озвереността. Хармонията ще се възстанови след бедствията. Колкото повече се затопля климатът, толкова по-изстудяват човешките отношения. Не човечеството е в опасност, а людете, изгубили човечност.

Изказвания на Слава Севрюкова:

• Племето ни не ще погине е изпитанията. Знайте, онези, които останат и които ще дойдат после, все ще се зоват българи.
• Не бойте се, България никога няма да се изгуби от света, за разлика от други държави!

• Не мислете, че земята, по която стъпвате, ще е все българска. Някога значителен къс болезнено ще се изтръгне от живата й жилава плът. Югоизточната (част).
• Това ще са нелеки изпитания. Страната ни ще е пред опасност от загуба на държавността. Ударът обаче няма да се приеме толкова страдалчески от народа, защото границите между държавите в ония години ще са размити…
• В тежкия период ще ни помогнат носителите на феноменални способности. Единствено духовността ще ни възроди.
• Ще бъдат направени и опити части от североизточна България да отидат към Турция.
• Едва след позорния акт на разцепване на страната, загрижената за собственото благоденствие политическа класа изведнъж ще се стресне и посъживи. Ще се осъзнае и замилее за позабравеното „отечество любезно“. Народностната ни карма ще приключи, когато парче земя се откъсне от България. Горчива орис. Едва подир това ще настъпи известно благоденствие за изстрадалия народ.
• Гонения срещу богомилите „България се срива под турско робство, поради натрупаната с векове карма от безмилостните гонения срещу богомилите. По-късно, въпреки многобройните опити, сама не намира сили да отхвърли турското иго. Свободата й идва отвън, от руснаците. Помислете защо се дарява независимост… Затова не е изцяло изплатена кармата ни.
• Предстои наша територия да бъде „предадена“ на Турция. За съжаление, ще се изтърпи и този позорен акт, за да приключи нелеката ни обремененост. Политиците едва тогаз ще се осъзнаят и втурнат да работят за Родината.
• Докато Европа слисана умува какво да предприеме за осиротялата ни държава, някои политици ще бъдат съдени за поредната, може би най-страшна национална катастрофа. Мнозина ще заплатят с лихви греховете си. От тоз миг нататък властниците ще станат изключително внимателни към събитията в страната. В периода, когато същата тази Европа объркана се двоуми как да реагира, сърбите състрадателно ще ни подадат ръка. Ще ги приемем като братя.
• Ще дойде време населението в България силно да оредее. Мнозина ще я напуснат. Но по земите ни все ще има хора, зовящи се българи, говорещи родния език.
• От най-старите народи в Европа сме, няма да ни затрият. Докато има живот на Земята, българите не ще изчезнем. Затова, казвам ви, богоизбрани сме. Други народи ще се заличат, ние не. „Въпреки упадъка трябва да се гордеем с народността си. Открай време сме изпращали в забвение най-страшните поробители.
• Не трябва да търсим признание, че носим горд дух, а да го заслужим.
• Предстои да бъдем почитани в Европа и по света! От племето ни ще излязат умни същества. Ще го прославят извън пределите на страната. Радвайте се, че живеете в България!
• На Земята винаги има две крайности, Светлина и Тъма, продължава прорицателката. Те владеят Човешкия дух. Да, у нас неведнъж е вилняла непрогледна Тъма, но по-често благоденства томителна Светлина. Душите, въплътени на българска земя, се извисяват. Племето ни, подобно на еврейското, е белязано от Бога. Тук се въплъщават еволюирали, ведно с най-пропаднали ниски духове. За да се развиват. При нас по-бързо се расте в сравнение с другите народи. Будни сме, с борбен дух, но поради прекомерно ярката индивидуалност не сме единно племе. И все пак, колкото да намаляваме, пак повтарям, не ще изчезнем от лицето на Земята.
• Ще изтекат черните времена. В България нещата ще се променят към добро. Когато с гръм и трясък нахлуе злото и всичко изглежда непоправимо погубено, ненадейно ще настане обрат. Като прогонени от подивели ветрове, ще се разпилеят разбойниците, които с десетилетия са грабили държавата. Ще дойдат честни хора, милеещи за нея. Затова ви казвам: Гласувайте, кой как желае, но гласувайте! Отреденото ще стане, ала всеки трябва да поеме и лична отговорност, за да извърши България своята нелека мисия!“
• Държавата ще се срине. Ще се изредят да я управляват много партии, но нищо няма да постигнат. Напротив – ще я крадат. Ще минават тия, ония… И ще дойде жена, която ще оправи нещата. Това ще стане към 2017-2018 година. България ще се изправи на крака едва тогаз.
• С Промяната много лидери и правителства ще се сменят. Най-сетне начело ще застане жена. Ще възвърне в политическия живот истинското родолюбие и забравените изконни ценности. Това ще е белег за изплащане на българската карма. Тогава ще се оттласнем напред. Ще настъпи неудържим разцвет във всички области. Ще настане чудо през XXI век в Родината.
• Ще имаме авторитет. Но никога не ще успеем да се издигнем икономически. България ще я спаси не толкова възстановената икономика, колкото възвърнатата Духовност. Трябва да се стремим да бъдем център на Светлината.
• И в най-тъмни години не угасват лъчите сред будните синове на нашето племе. Все има проблясъци. Но българинът е склонен към леност. Обогатили се материално, забравя духовното. Тъй е и при другите народи. Затуй сме в недоимък. Но тази период няма да е безкраен. Кармата ни най-сетне ще свърши. Предстои да станем като Швейцария, та и повече.“ „Да знаете – духът на библейския Давид вече се е превъплътил в България.“ (През 1980-те е бил момче на 7-8 години.)
• Държавата ни ще изпадне в критично състояние на границата на оцеляване. Когато е на ръба, духът на превъплътения Давид, тогава неин водач, ще я спаси. В негово лице България ще даде на света значим политик. Той ще направи много за страната и за Европа.
• Страната ще преодолее кризата и укрепне. От богоизбрания ни народ ще се роят бъдещи духовни водачи. Това не е случайно – писмеността на славянското племе преди повече от хилядолетие се яви чрез нас. Предстои ние да разширим неговата култура. Това е кармично предопределено.
• Помнете, ще удивим Човечеството. Родените сред нас открития ще впечатлят света. Тепърва ще се узнае и за приносите ни в историята. Ще дадем на човешкия род големи умове. В областта на науката, та дори и в омразната напоследък политика. И това ще стане, но вече по-късно във времето, когато се превърнем в равностойни членове на Европа.
• Хората ще заживеят обединено. Границите ще отпаднат, но отделните народи ще запазят самобитност. Едва тогаз България ще роди значими политици-обединители. Големи умове, помнете, предстои да излязат от нашето племе. Със световен принос в много области на човешкото знание – наука, философия, изкуство. Тогава страната ни ще е повече от Швейцария. Ще се превърне в малък примамлив световен оазис.
• Българското племе никога, ама никога не ще бъде заличено от лицето на земята. Други народи, както ми се разкрива, ще изчезнат, ние – не. Помнете – никога! Събудената мощ на духа на българина е голяма. Родината ни ще се превърне в райска градина. Тези, които сега я напускат един ден горчиво ще съжаляват.
• Разпънати на кръст между Изтока и Запада, между Севера и Юга, пред нас се откроява един единствен избор – Духовността. Към него нито Западът, нито Изтокът ще ни спрат, защото свише сме предопределени да обогатим света. А и в миналото сме го правили.
• Рано или късно предстои обединение на славянството. То ще предостави на Човечеството велики завоевания. България ще е резерват на Духовност. Нашият народ ще реализира докрай благородна месиянска роля към славяните.
• Русия никога не ще рухне. Напротив, през 21 век отново ще възвърне световното си могъщество. Славяните никога не ще изчезнат от лицето на Земята. Отредена им е водеща духовна мисия в предстоящите съдбини на човешкия род.
• Животът на Земята се подчинява на космически закони. Равновесието между нашия и отвъдния свят отдавна е нарушено - с милиони и милиарди души. Пренаселени сме. За да се възстанови балансът, милиони и милиарди трябва да преминат в Отвъдното - бързо и заедно.
• Не бойте се - човешкият род не ще бъде изтрит от лицето на Земята. Виждам - унищожения. Неузнаваеми промени. Обновеното Човечество ще се лиши от една нелепа и страшна своя съставка - озвереността. В него ще вземе връх Христовата душа. След грандиозни изпитания на границата на оцеляване ще се оттласне напред. Към позабравената пренебрегвана Духовност.
• Помнете - няма пълно унищожение. Временната загуба е част от сражението.
• Човешкият род, затънал в консуматорство, би се превърнал в завод за отпадъци.
• Ще се направи опит части от Североизточна България и Югоизточна България да бъдат откъснати по мирен път в началото на 21-ви век..Виждам как без пушка да пукне, по мирен път, ще се отцепят към съседната нам югоизточна съседка. Когато ние влезем в Европа. И Европа ще гледа с почуда, и няма да знае как да реагира. Толкова мирно и кротко ще стане всичко това. И тогава, сърбите ще ни протегнат първи ръка. След 1990 година мнозина ще се изредят да ни управляват, много гръмки обещания ще дават, но в крайна сметка нищо няма да успеят да направят. И едва,, когато се отцепи част от страната ни, виждам как българският народ ще се вдигне като един. И едва тогава ще бъдат осъдени тези властници, които години наред пилееха силите на народа, на държавата...
• Таман страната ни ще се пооправи и светът ще тръгне на зле. Но ние тогаз вече ще сме на завет за онова, което иде… То ще трае наполовина на времето на Втората световна война…
• Между Русия и Китай кръв ще се пролее. Ще има сериозно стълкновение... за богатствата на безбрежния Сибир.
• Дарбата е врата към света . Не си ли в чистота и искреност пред Бога, може да нахлуе тъма. Тогава тежко ти. "Искаше - ще си кажат отгоре, - но не бе готов." *Желаете ли да усъвършенствате способности, стремете се към всич­ки добродетели. И ги отстоявайте. Инак ще затънете в тинята на мрака.
• Животът е битка безкрай за умове и сърца. Нищо не е такова, каквото изглежда. Търсете ис­тината и се учете да я разпознавате. Това е най-трудно. Понякога е на косъм от онова, което се приема за нея.
• Търсещият никога не се изчерпва. Живейте тъй, че след края ви и Космосът да плаче...
• Често пъти се разрешава да поискаш да ти се спус­не пример, за да обясниш онова, което ти се дава, какво е - просвещава. - Но трябва мъдрост, да го разгадаеш и приложиш, за да разбереш какво ще последва. Затова, стремете се към нея. Хората с дарба, лише­ни от мъдрост, се развиват донякъде. Тя трябва да се отгледа. С лишения, добрина и търпение.
• Искайте! Искайте и ще имате! Но без мъдрост нищо не ще ви ползва. Свободата е отговорност. Съдбата не ни държи зависими на каишка, като куче. Глупостта плете лепкави мрежи. Мъдростта руши ограничения. Извор на радост, животът е и страда­ие. Трансформирате ли го в добро, умъдрели сте. Не е лесно.
• Бъдете искрени, честни! Бъдете в този свят, но не от този свят...